Днес с мама бяхме на доктор. Той твърди, че имам енкопреза. Това значело, че се изпускам из отзад. А било така, защото от нещо все съм бил недоволен. Мама кимаше тъжно с глава, а докторът, обзет от самозвано сериозния вид на възрастен, реши да й предаде няколко педагогически урока. Що се отнася до мен, аз тия уроци винаги съм ги мразел! Откак навърших три, все ме подлагат на мъчения и претенции. Ето например, миналата седмица поискаха от мен да си измия ръцете, защото си бях пипал пишката. Искане, което ме изуми. Вече от няколко дни следя татко кога си мие ръцете. Не мога да го разбера!? Защо винаги си пипа пишката преди всяко ядене. Мама също си мие ръцете, което ме учудва. Почти съм сигурен, че тя си няма пишка. Но да ви кажа истински се сащисах, когато видях същия този доктор, който сега умува над моята енкопреза, да си мие ръцете след като влязохме на преглед при него. Не се сдържах и го попитах:
- Ти що си пипаш пишката?
Казвам ви – матирах го. Глътна си езика. Ами да не се е издавал, аз какво да направя. То отсега съм психоаналитик, знам кое е симптом, какво значи…
- Ама, Залче-Чезалче – скочи мама – защо говориш така? Ах, докторе, извинете го, той… нали разбирате… сега се учи…
- А докторът още не се е научил – подметнах аз.
- Да, да – дълбокомислено рече докторът – това е съпротива. Обичайна предедипова съпротива.
Хм, глупак! Приказва ги, все едно аз съм му виновен, че си е пипал пишката.
- Разбирате ли – начена лекцията си докторът, – вашето дете желае да се освободи от правилата, които се опитвате да интернализирате в него. Вие имате за цел да го извадите от следкърмаческия стрес, как да кажа, желаете да го тук-изирате в един семеен и социален свят, а той се бунтува… да, да бунтува се!
Бунтът на енкопретика, помислих си аз, но нищо не казах.
- Но, докторе – примоли се мама – помогнете ни! Кажете, как да го тук-изи… каква беше думата там…
- Не там, госпожо, не там, а тук. Тук-изиране. Това е нова дума. Важна дума. Това значи един вид да втъкнете във вашето дете истините за живота, а те да го задържат на мястото му. Защото нали знаете, има юноши, които прекаляват. Психопатии и други тем подобни…
- Ах, докторе, недейте! По-скоро пояснете как да тук-изи… както и да е там важната дума, че да спре да се посира това дете. Почти е на четири.
- Пак казахте там, госпожо. Не там, а тук. Тук-изиране – и в него момент лекарят-идиот се обърна към мен и започна да заеква. – Хайде, кажи, моето момче, ту-ки-зи-ра-не, ту-ки-зи-ра-не…
Аз имах в джоба си една тапа от бутилка с оцет. Толкова я бях дъвкал, че беше заприличала на оня биберон, който баба Яга ми открадна, докато бях заспал онзи следобед. Сега почти денонощно стоях на пост и никой не можеше да припари до моята тапа от бутилка с оцет. Доколкото разбрах, баба Яга се е опитвала да отмъкне тапата от бутилката със сладък ликьор на татко, но той я скрил. На сутринта се оказа, че бутилката е празна. Според татко, щом баба Яга видяла, че тапата я няма, изпила ликьора. Каква наивница! Да счете, че ликьорът може да замени тапата. Все още не съм видял татко да смуче своята тапа. Но пък редовно си мие ръцете, което в известен смисъл продължава да го прави мой съмишленик.
- Какво е това, моето момче? – попита лекарят-идиот.
- Тапа.
- И защо ти е тази тапа, моето момче? – попита отново лекарят-идиот, като намигна на мама, сякаш й казваше, вижте сега как ще го откажа от съпротивите му и ще го тук-изирам.
- За да ви тап-изирам – му рекох.
Облещи се. Устата му зина. Глупак!
- Защо… защо… ще ме ту-та-ту… - докторът не успя да довърши поредния си въпрос.
- Защо ще ви тап-изирам ли? Да не кажете тук-изирам. Не тук, а тап. Тап-изирам! Това е още по-нова дума. По-важна дума.
Честно да ви кажа, беше ми досадно да ограмотявам този невеж тук-изатор, но нейсе…
- Ще ви тап-изирам, за да престана да се насирам – му рекох.
- А? – очите му щяха да изпадат в скута на мама.
- За последно ви питам, докторе, вие защо си пипате пишката?
- Аз не правя това, момче – рече почти изнервен той.
- Но си миете ръцете?
- Мия ги – отвърна докторът като малко объркано махаше с ръце. – Но какво общо има това? Какво общо?
- Ами ако вие си миете ръцете, а не си пипате пишката, то явно ги миете, наместо някой, който си пипа пишката. Затова сега ще ви тап-изирам, за да може аз да не се насирам.
Направих крачка към него. Мисля си, че докторът не разбираше. Аз се шегувах. Няма такава дума – тап-изиране. Аз си я измислих. Но той повярва. И побягна някъде далеч по коридора на поликлиниката.
Щом с мама се прибрахме, татко току-що си беше измил ръцете. Вечеряхме мусака. Аз почти я прескочих. Но пък се натъпках с торта. Играхме с татко футбол в коридора. Два пъти ударихме с все сила стъклото на вратата към хола. Мама се скара. Ние притихнахме. Но продължихме, все пак мача беше равен – два на два.
Преди да си легна оставих тапата от бутилката с оцет на масата, далеч от леглото ми. Исках баба Яга да дойде и да я отмъкне. Ех, ако се сети, освен да я дъвче и да се тап-изира с нея. Пък дано тогава се спре най-накрая тая енкопреза…
Но да внимава, да не си измие ръцете вместо мен, че наистина скучно ще ми стане!